Halloween или колко всъщност струват 40 стотинки

Днес 31 Октомври(Halloween) се събудих сравнително рано към 10 особено като се има предвид, че предишния ден беше ужасен и бях направо скапан, станах оправих се, ядох и отидох да се подстрижа. Докато фризьоркате ме постригваше телефона и звъна естествено тя вдигна можеше да е нещо животоспасяващо. Ще си кажете голяма работа обаче тя продължи да ме подстригва с една ръка докато говори по телефона, на това му се казва skill. За мое щастие не ми отрязя нито едно ухо. След като Pro-фризьорката приклучи се насочих към магазините за шопинг терапия защото имах нужда от нова раница и обувки. Обикалях известно време по магазините като едновремено с това наблюдавах разнообразните костюми с които не малка част от минувачите се бяха нагиздили за празника, докато накрая не се озовах в магазин за 1 лев откъдето си взех подозрително изглеждаща раница тип made in china. Понеже бях близо до бул Иван Вазов а ми трябваха обувки най-логичното беше да тръгна по него. Така и направих, но в крайна сметка се озовах в подлеза на централна гара където си харесах едни маратонки тип made in china(криза какво да се прави). Докато чаках опашката в магазина да се разнесе влезнах в една книжарница където си купих химикал но продавачката нямаше дребни за ресто и както броеше жълти стотинки в следващия момент се оказах прецакан с 40ст, казах си голяма работа какво са 40 ст и влезнах в магазина за обувки но за жалост нямаха моя номер от модела който си бях набелязъл. Понеже бях забелязъл един магазин в който продаваха портмонета а не исках да се връщам само с една раница реших да си взема едно, така или иначе имах нужда. Тук започва случката заради която пиша този иначе така скучен разказ. Докато разглеждах различните модели в магазина влезе едно сравнително симпатично момиче на около 16-17 години което каза доста плахо(явно беше срамежлива) на продавачката че иска някаква по-евтина шапка. Продавачката предложи няколко модела като момичето хареса един от тях и с право защото и стоеше добре но се оказа че момичето има точно толкова пари колкото струваше и шапката. То с трепет в гласа очевидно притеснена каза че ако си купи шапката няма да има пари да си купи билет за да се прибере при което продавачката и хвърли поглед тип "и аз кво да напраа" и остави момичето да реши какво да прави докато се занимава с мен. Докато продавачката ме зарибяваше с различни портмонета момичето очевидно нямащо представа какво решение да вземе се отчайваше все повече като накрая със сълзи на очите и треперещ глас попита,почти умолявайки, продавачката дали не може да и направи отсъпта при което аз не издържах и извадих 40ст които подадох на момичето което ме погледна с насълзените си очи както гледа гладно, босо сираче което получава милостиня и промълви единствено "Мерси" след което плати шапката и побърза да излезе от магазина очевидно силно смутено. Докато плащах портмонето което си бях избрал се замислих колко много всъщност могат да бъдат тези 40ст които преди малко ми се струваха така маловажни, как в един момент четиридесетте стотинки които подавах на момичето бяха по ценни от всичките пари на света, а в следващия банкнотата от 50 лева с която плащах портмонето беше просто хартийка. През целия път към вкъщи си мислех за случилото се и колко много всъщност означаваше това "мерси" една единствена проста думичка която хората употребяват като вреден навик всеки ден без да влагат никакъв смисъл в нея. Мислих за всичките паразитни изрази като "наздраве", "да си жив и здрав", "много поздрави", "как си" и много други които не означават абсолютно нищо, но ако не ползваш хората ще си помислят че си невъзпитан нехранимайко, не е ли това лицемерие, маска която хората слагат, значат ли изобщо тези думи нещо за някой? И тогава осъзнах, че за мен това тъй простичко "мерси" не значеше нищо, единственото което имаше значение беше благодарноста в очите на момичето. Мислих си накъде отива този свят в който единственото важно нещо са парите, но тук е редно да си зададем въпроса важни ли са наистина парите, важни ли са тези 40ст за мен, важни ли са за момичето? Истината е че не четиридесетте стотинки или четиридесетте милиона са важни, а благородния жест който човек ще направи дори за напълно непознат. Но в крайна сметка колко хора са способни на подобен жест, и докога четиридесетте стотинки ще струват благодарноста в очите на едно непознато момиче? Всъщност реалноста е че 12часа минава и от днес 1 Ноември билетчето е 50ст.