Way to the end

Залеж към края

Вървейки по тъмните улици на забравата,
преследван от конниците на смъртта,
живея в куполи пазещи моята душа,
отделен от познатата земя.

Безжизнен, измъчен от нищото извирам
бъдещето безкрайно, прогнозирам.
Осъден като безграничен войн,
блуждаещ под зловещи небеса,
се шлая из вечна безгранична тъмнина.

Напускам аз живота
както кръвтта пред тяло на осъдена душа.
Обречен да живея в самота
незнайник изгубил своята съдба,
гния в забравата на вечноста...
молейки се за последна надежда пред Същността.